• blog - Allia Miloucheva

ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО – СПРАВЯНЕ

д-р Йордан Митев


Основен въпрос при хора с паническо разстройство е възможно ли е справяне с този проблем.

Паническо разстройство е състояние, в което внезапно се появяват паник атаки – немотивиран страх, придружен със симптоми като: изпотяване, сърцебиене и задух. При панически пристъп има много неща за справяне. От една страна са симптомите. От друга страна е емоционалното преживяване на страх, а от трета – тежката психологическа картина на срам и разочарование от себе си.

Ако систематизираме по този начин проявите, бихме могли да опишем три групи стратегии за справяне.

По отношение на телесните симптоми:

При сърцебиене се мери пулса и се следи неговата динамика: дали се ускорява или се забавя. Опипва се върху артерия радиалис на китката. Нормата е до сто удара в минута. Под тази стойност ли е – всичко е наред.Често се мери кръвното налягане. При паник атака то е леко увеличено, защото наличието на страх отделя адреналин и норадреналин. Тези вещества повишават кръвното налягане и пулсовата честота. Това може да предизвика и главоболие в даден момент след преминаване на пристъпа. Нормалните стойности на кръвното налягане са до 140/90 мм живачен стълб.Треперене на тялото и ръцете. И това е следствие от хормоните на стреса. След 5 – 10 минути катехоламините се изчерпват като действие и тремора отзвучава.И трите гореописани прояви на паническия пристъп могат да се повлияят добре, ако се предприеме някаква интересна или забавна дейност. Парадоксално, но най-добрият начин за справяне с физическите симптоми, е интензивната двигателна активност.Ако се усеща пресъхване на устата, пиенето на вода не върши работа, но резенче лимон, грейпфрут или портокал е изпитано средство за премахване на дискомфорта.Задух. Най-ефективно е да се диша в хартиена торба. Не решава проблема, но успокоява и предотвратява припадък.Световъртеж, замайване и причерняване. Независимо от местонахождението си, трябва веднага да се седне на земята или пода. Така и при загуба на съзнание няма да се получи опасно нараняване.

При паническо разстройство се налага справяне с емоционалната компонента:

Страх от страха. Става дума за мъчително състояние, в което човек не знае кога ще настъпи следващата паническа атака. Затова се прави опит да се отбягват всички ситуации и места, на които се е случвала. Това поведение само подсилва страха. Но и попадането в ситуация, провокирала паника, се преживява тежко. На пръв поглед няма изход. Само осъзнаването на страховете и тяхното истинско съдържание окончателно ги премахва.Срам от страха. Също брутално емоционално преживяване, което кара пациентите да крият наличието на паническо разстройство. Техните опасения са, че ще ги помислят за луди. Опитват се да прикрият тежката вегетативна буря при панически пристъп. Това е героично усилие всеки път. Болните усещат, че умират, но не могат да кажат на никого за това и да поискат помощ.Вина от страха. Клиентите ни се преживяват виновни по отношение на близките си, защото ги ангажират с проблема си. А те не могат да им помогнат. Справянето идва само с професионална терапевтична работа.Гняв към страха. Хората с панически пристъпи не са просто разстроени. Те са ядосани. На паниките, на това, че не могат да си живеят качествено живота, на лекарите, които не могат да им помогнат, и най-вече на себе си, че не могат да се справят с този проблем. Гневът в повечето случаи е несъзнаван и болните не го виждат, което също е голям проблем.

Трета голяма група трудности, с които се срещат хората с панически пристъпи, са екзистенциалните:

Партньорските отношения винаги са сложни.Бременността и раждането, както и цялостното семейно планиране, са отложени за неопределено време.Работа и професионални взаимоотношения. Тук преливат моменти на професионално изпепеляване, неудовлетвореност и нереализираност. Чести са изблиците на гняв към трудовия процес и колегите и началниците.Нерядко се преживява екзистенциална пустота, безизходност и депресия. При това положение справянето е само с външна помощ.

В консултативната работа при паническо разстройство е важно да се постигне развитие по всяка от тези големи теми. Психотерапевтичното решение не е добре да бъде частично. Това налага по-продължително изследване на проблема «паническо разстройство» и начините за справяне с него.

0 views